събота, 19 януари 2013 г.

Пенка Пейковска. ПЕЧАТЪТ ЗА УЧАСТИЕТО НА 34-И ПЕХОТЕН ТРОЯНСКИ ПОЛК В БОЕВЕТЕ ПРИ ДОЙРАН [The Press on the Participation of 34th Troyan Infantry Regiment in the Battle of Doiran]

  • Публикувано в: Културно-историческо наследство на Троянския край. Vol. 7, Троян, 1994, с. 119-129. 

През април 1916 г. Девета пехотна Плевенска дивизия, в чийто състав влиза 34-и пехотен Троянски полк, пристига в долината на р. Вардар, за да бъде на разположение на командващия войските на Южния фронт. Втора пехотна бригада - 33-и Свищовски и 34-и Троянски полк - сменят германските части и от 23 април заемат Дойранската позиция. Троянци са разположени от брега на ез. До-йран до вр. Калатепе включително. Сраженията, водени в този район от август 1916 г. до септември 1918 г., са известни като „боеве­те при Дойран”. До операциите на Дойранския фронт през август 1916 г. се стига вследствие на предприетата офанзива на сборните войски на Антантата, чиято цел е да се въздейства на Румъния[1]. През септември ген. Сарай настъпва при завоя на р. Черна. Това настъпление, съгласувано с предполагаемо спускане на румънски­те и руските войски, предвижда ново нахлуване на неприятелските войски от юг в Македония[2]. Тежките боеве на Дойранския фронт през април и май 1917 г. осуетяват замислите на противника; в тях се ражда епопея с името на Дойран. Неслучайно съвременниците на събитията ги оценяват като символ на българската храброст. При Дойран българските войни, които съвременниците отъждествяват с Троянци, оставят на потомството пример на беззаветна саможер­тва за Родината. И за да не бъда голословна, бих искала да цитирам думите на един офицер - участник в боевете: „Героите от Дойран са безименни, защото са много; тях поколенията ще знаят и помнят само с името на Троянци при Дойран... Тук при Дойран признател­ните поколения ще издигнат паметници и храмове на загиналите светци”. Така е осмислен техният героизъм в началото на 1918 г.[3] След Добро поле и Ньой героите са забравени. Днес паметникът при Дойран пустее. Балканските политически страсти са подложи­ли на забрава Дойранските събития, а сред местното население са наложили изопачена представа за тях.

Офицери от 33-и, 34-и 58-и пехотни полкове при Дойран, 1916 г.

Южният фронт е нелюбима тема и в българската историография на Първата световна война. Повече внимание на тази проблемати­ка отделят военните историци. По отношение на Дойранския фронт техният интерес е оправдан[4], тъй като именно там към легендата за достойнствата за българския войник в нападателния бой се приба­вя още една. При Дойран, където усилията са постоянни, цели две години и половина, денонощно, той доказва възможностите си и в отбраната.
Настоящото проучване си поставя за цел да проследи как със средствата на журналистиката от времето на войната е отразено участието на 34-и пехотен Троянски полк в боевете на Дойранския фронт. Неговата по-обща задача е чрез анализа на конкретни журналистически материали да се разкрие същността на печата като извор за българската история. Характерът на обнародваните през Първата световна война във вестниците дописки и други съобщения възражда малко позабравената тема за патриотизма и героизма на българина.
Липсата на чужди печатни издания у нас от периода на войната ни дава ограничени възможности само за най-обща преценка по отношение на отразяването на Дойранските събития. Прегледани­те от мен отделни броеве на унгарски, немски, френски и английски вестници по-скоро показват къде трябва да се насочат бъдещите изследователски усилия. При всички случаи е нужно да се има предвид, че интересът към събитията на Южния фронт зависи от политиката на съответната страна, от позицията и тематиката на периодичните издания. Така например, като цяло унгарския печат, съобразно с интересите на страната в Трансилвания, се насочва предимно към събитията на Добруджанския фронт, а тези на Южния фронт отразява само схематично. Участието на французите и англичаните като противници на българската войска определя интереса на френските и особено на английските вестници. В. „Таймс” е отразил подробно тежките боеве на 24 април и 7-8 май 1917 г. Германия, чийто съюзник е България, има дори свой орган за пропаганда у нас - в. „Дойче Балканцайтунг”. Неговият илюстрован седмичник в. „Витоша” излиза в София на немски език през 1917-1918 г. и в много свои броеве помества снимки от театъра на военните действия между р. Вардар и ез. Дойран; те отразяват и действията на 34-и пехотен Троянски полк. Що се отнася за начините за информиране на читателите за събитията на Дойранския фронт бих обобщила така: политическите всекидневници и седмичници публикуват съкратено бюлетини на генералните щабове или кратки съобщения за събитията по дни в специална хроника на войната в рамките на подрубрика „На Балканския (Македонския) фронт”. Отделни техни броеве включват обзорни статии за положението на Южния фронт, където могат да бъдат открити коментари и за Дойранската позиция. От гледна точка на нашата тема особен интерес представлява чуждата военна периодика. Това обикнове­но са седмичници, повечето издавани само по време на войната, чиито бюлетини, хроники и дописки са по-пълни и са с определена насоченост към военните действия.

Българска телефонна станция  с окопен перископ за наблюдаване на вражеските позиции в предната част на Дойран, март 1917 г.
(немска официална снимка)

Прегледът на българския печат от времето на Първата световна война показва наличието на единични съобщения за Дойранския фронт и конкретни коментари в обзорни статии във всекидневния информационен вестникЗаря”, в органа на либералната (Радосла-вистка) партияНароди права”, в органа на Народната партияМир”. Най-пълно са отразени военните действия между р. Вардар и ез. До-йран и конкретно участието на 34-и пехотен Троянски полк в двете издания на Военното министерство в. „Военни известияи сп. „Оте­чество”. По-нататьк ще се опитам да направя анализ на техните журналистически публикации. Тук веднага бих искала да уточня, че в българската преса названието „троянци” се използува като обо­бщаващо име на войниците от 34-и полк; болшинството от тях са от Троянско и Ловешко, но има и войници от Плевенско, Шуменско, Пирдопско, Севлиевско, Врачанско, Карловско, Кюстендилско, Силистренско и други места.
Вестник „Военни известия” е издание на учебното бюро при Военното министерство и е основан през 1893 г. Той отразява официалната правителствена политика; списва се в монархически и националистически дух и е строго съобразен с военната цензура. По време на Първата световна война излизат повече от хиляда броя; трийсетина от тях съдържат сведения или материали за 34-и Троянски полк. Жанрово това са дописки, кратки съобщения и разкази в рубрики със заглавияНашите храбреци. Бойни отличия” и „Бюлетин за военните действия”.
Най-богати на историческа информация са седемте дописки. Повечето от тях са авторски материали на младите по това време военни кореспонденти белетристите Ненчо Илиев, родом от с. Ка-леник (Ловешко) и Николай Райнов, бъдещият академик-изкуство-вед, писател и художник. При анализа на техните кореспонденции като исторически извори трябва да се има предвид, че в информа­ционния им повод е заложена обществената значимост на фактите, т.е. те следват горещите следи на най-важните събития.
От 9 август 1916 г. в продължение на девет дни англо-френската артилерия открива барабанен огън и атакува българските позиции. Това е първият опит за пробив на нашата отбрана. В средата на октомври се водят боеве край завоя на р. Черна. Тези събития отразява дописката на Н. Илиев „Епопеята при завоя на Черна”[5]. От 21 април 1917 г. английската артилерия открива барабанен огън, последван от тежки боеве на 24-25 април. Те се водят главно на предната позиция в участъка на 34-и полк; противник са 22-а и 26-а английска дивизия. Дописката на Н. Райнов „Бой с англичани около Дойран”[6] описва случилото се през тези четири дни, като поставя акцент върху сраженията на вр. Борис и вр. Пазарджик. Тя е публикувана в четири поредни броя на „Военни известия” по време на майските сражения през 1917 г., когато главната атака е насочена срещу вр. Борис. В края на май излиза дописката на Н. Илиев „Англичани и Троянци при Дойран”[7], която е обобщаваща за априлските и майските боеве.
Военната цензура, отчитайки влиянието на пресата върху фор­мирането на общественото мнение, забранява да се пише за трудностите на фронта и дори да се споменават думи като убит, сирак, вдовица. Тя определя високия патос на журналистическите материали и насочва към избора на темата за героизма на троянци като основна. Освен това цензурата налага и някои ограничения, които практически затрудняват анализа на дописките като истори­чески извори. От съображения за секретност в повечето случаи не се споменават военните единици, за които става дума, а имената на главните действуващи лица (предимно на офицерите) се дават само с инициалите. За тях може да се съди само вторично по други сведения в дописките, а резултатите при всички случаи се нуждаят от сравняване с по-сигурни източници.
Същността на дописката като художествено-документална фор­ма на отражение на действителността е особено важна при изво-роведския им анализ. От една страна, Дойранските събития са предадени от пряк наблюдател. При това в случая е очевидна симпатията на двамата военни кореспонденти към троянци. До известна степен тя е предопределена от общите им страдания. През септември 1917 г. Н. Райнов заболява тежко от малария. Ето какво разказва той в спомените си: „Обиколих почти цяла Македо­ния. Дивизията ни престоя най-много в Прилеп, Кавадарци и фурка, Дойранско. От фронта видях войната с всичките й ужаси”[8]. А в кореспонденциите на Н. Илиев местният патриотизъм на Балкан-джии не е останал без следа. От друга страна, събитията са пречупени през погледа на писатели-професионалисти и са отразе­ни с литературни средства. В този смисъл предимството на допис­ките им като исторически извори е, че дават образна представа за общата атмосфера на фронта. Динамиката на най-важните сраже­ния е предадена чрез детайлни описания - по дни, понякога дори по часове, което ги прави подробен и надежден извор за хода на военните действия. Тяхното предимство е и в това, че те създават впечатление у историка за непосредствена близост до Дойрански­те събития. Дописките на Н. Илиев и Н. Райнов представляват инте­рес за краеведа, защото илюстрират масовия героизъм на троянци с разкази за отделни прояви на лична храброст. Тук ще дадем пример със споменатите в дописките им герои от Троянско. Смело­стта им е илюстрирана с постъпката на Тодор Дочев по време на октомврийските боеве през 1916 г., когато в разгара на огъня, в двубой с противника, той отнема вражеска картечница. Решително­стта и жертвоготовността на троянци е потвърдена в разказ за смъртта на ротния командир поручик Тотю Радев Грънчаров от с. Терзийско, който до последния си дъх е бил пред веригата, за да ободрява войниците си. През майските боеве 1917 г. се отличил и съобразителният Минко Пенчев Зюмбюлски: когато забелязал, че англичаните настъпват към вр. Нерезов, той дотичал при една германска картечница да подкани германците да стрелят, но те не го разбрали и той сам застанал зад нея.
Три дописки от 1918 г. на офицери - участници в боевете при Дойран, допълват с нови щрихи положението на фронта. Едната е посветена на годишнината от сражението на вр. Борис на Ю.Н. 1917 г. и носи обобщаващото заглавие „При Дойранското езеро”[9]. Другите две са включени в рубриката „Из боевете на 34-и пехотен Троянски полк”[10] и се отнасят до априлските сражения 1917 г. От извороведска гледна точка при използването на техните сведения трябва да се има предвид, че събитията са двойно субективизирани: тъй като не са писани от журналисти, те вероятно са били допълнително обра­ботени или поне редактирани. Другото важно обстоятелство при анализа им като исторически извор е, че събитията са оценени от дистанцията на една година, т.е. на фона на войната като цяло. Коментарът е по-обобщен и съдържа нови моменти в преценката за важността на някои събития. В случая това е значимостта, отдадена на февруарските сражения, които са отминати от военните корес­понденти, а също и нейната трактовка. Барабанният огън и боевете през февруари 1917 г. са решаващи не по своята мащабност, а по резултатите си, защото дават да се разбере истинската цена на здравите укрепления, насочват усилията на троянци в изграждане­то на позициите и предварителната подготовка за предстоящите тежки боеве. Авторът нарича тази дейност „малък предговор на големите боеве”. Нов момент представлява темата за упоритостта и силния дух на троянци във всекидневието, които съпътствуват героизма им в боя. Ето как е описал авторът техните ежедневни усилия през зимата и пролетта на 1917 г.: „През деня войниците почиваха... А през нощта се почваше тежка, непосилна работа. Влачеха се на ръце от километри далеч, в тъмни, дъжделиви нощи, из каменисти урви и пътеки под огъня на неприятелските батареи и картечници масивни греди, тежки чували с цимент и пясък, големи топове бодлива тел. Само троянци знаят колко сили и нерви им е коствал този огромен труд. През деня неприятелят разрушаваше всичко... На следващата нощ работата се почваше с още по-голяма настойчивост.” През 1918 г. авторът е синтезирал историческата значимост на техния подвиг в сравнението им с героите от Шипка и Сливница. Според него самите троянци приемали подвига си с „типичното равнодушие на човек, изпълняващ дълга си. Е, че какво, тъй трябваше да стане”, казвали те.
Две дописки на Н. Илиев със заглавия „Между Вардар и Дойранското езеро”[11] и „Една знаменита изложба”[12] отразяват войнишкия бит в 34-и полк. Те представят как усетът на троянци като занаятчии се проявява и в екстремните ситуации на войната. В свободното си време те изработват от алуминиеви запалки на шрапнели пръстени, цигарета, чаши, ножове, вази - дейност, която започнали за пръв път през Балканската война. Следното описание би заинтересува­ло етнографите - изследователи на войнишкото народно творчес­тво: „Запалките се разтопяват в метални съдове и алуминият им се излива в калъпи за пръстени и чаши. Първоначално имат груба форма, но с нож и пила, изработени от английски гранати, майсто­рите с едно безконечно стъргане придават на творенията си изящни форми и пленителен блясък”. В дописката си „Една знаменита изложба” Н. Илиев представя изложбата на такива предмети, изра­ботени от войниците в Девета пехотна Плевенска дивизия. Тя била организирана в края на юни 1517 г. по инициатива на щаба на дивизията и на военния кореспондент Н. Райнов в Софийския вое­нен клуб.
Подробното изследване на материалите в чуждия печат би допълнило с нови краски сраженията на Дойранския фронт Това потвърждава кореспонденцията на в. „Таймс” от 30 април 1917 г., която „Военни известия” отпечатва в превод под заглавие „Англичаните за боевете при Дойран”[13]. Тя описва първата атака на англичаните през нощта на 24 срещу 25 април. Вероятно, когато кореспондентът е писал дописката, борбата е продължавала. Новото, което допъл­ва представите ни за предната позиция, е подчертаването от английския кореспондент на факта, че тя е укрепена особено силно поради характера на самата местност. „От осем месеца откак приехме тази част от французите, вр. Дуб се присмива на британс­ката армия”, пише англичанинът и го нарича „една естествена средновековна крепост”. Той е единодушен с нашите кореспонденти, че в окопите българите са се били яростно. „Ела тука, Джон!” - викали те на английските войници.
Представата на англичаните за троянци и за положението на Дойранския фронт и тяхната реакция се допълва от дописката на Н. Райнов „Те и ние”[14]. Тя е написана по-скоро като есе и е изградена по разкази на пленници, завърнали се от англичаните. Сред тях са споделени и впечатленията на Атанас Генков от Ловеч. От тези разкази научаваме за страха, който троянци са предизвикали у англичаните. Преди да влязат в атака някои от тях слагали български шапки или германски каски и намазвали лицата си с черно, за да не ги познаят отблизо. (Всъщност и троянци използвали англий­ски каски, но от други подбуди - за да пазят главите си от куршумите[15].) През майските сражения няколко английски дружини отказа­ли да влязат в окопите си и затова били изпратени в Египет, а вместо тях хвърлили в бой шотландци.които току-що пристигали и не познавали своя противник. През септемврийските сражения 1918 г. страхът от „Дуб” и от легендата за Джони бългаар (Иванчо българи­на), който „не казва нищо, а само мушка”, накарала английските войници да отидат да протестират в Солун и да настояват за връщането си в Англия. При анализа на това изложение трябва да се има предвид, че сведенията в него са силно субективизирани и подбрани според задачите на нашата преса. За бунта на английс­ките войници са допринесли не само троянци, но и тежките условия на фронта. Това доказва писмото на ранен английски войник, публикувано във „Военни известия”[16]. То посочва маларийната треска като друга причина за тежкото състояние на английските войници и разкрива песимизма, който ги обхванал още през юни 1917 г.
В същото време никъде във „Военни известия” няма сведения за отношението на троянци към призивите за прекратяване на война­та, въпреки че през лятото на 1918 г. войници от 34-и полк са се бунтували, имало е и разстреляни. Нищо не се споменава и за участието на полка в боевете през септември 1918 г. В случая става дума за наличие на скрита информация и за премълчаване. Но в анализираните дописки има и очебиен пример за дезинформация чрез предаване на погрешни сведения по политически съображения. На едно единствено място само с две изречения се споменава, че на Дойранската позиция са били хвърлени антиправителствени позиви за прекратяване на войната и че войниците - герои са ги приели с насмешка. Всъщност наличието на изобилна скрита информация е характерен белег на пресата. При добро познаване на епохата и предмета на изследването, тя може да бъде открита на различни нива - в рубриките, в избора на темите, в изразните средства, в подбора на самите събития за отразяване.
Така например, казаното се отнася с пълна сила за рубриката „Нашите храбреци. Бойни отличия”[17], чиято информация е подбрана съобразно темата за героизма и съобщава за наградени бойни части от 34-и Троянски полк или за подвизи на негови войници. Тези съобщения са по-точни, изчистени са емоционално; имат докумен­тален характер, макар да отразяват авторовото отношение към събитията. Рубриката съдържа заповедта на главнокомандуващия, с която се изразява благодарност на 2-а и 3-а рота и 1-и взвод от 1-а рота на 34-и полк за проявената храброст в боевете на 10-11 ноември 1917 г. Тук са включени и кратки разкази за героизма на отделни войници от полка: Радю Иванов Рачовски от с. Угърчин (произведен в чин фелдфебел и награден с орден за храброст I степен) и фелдфебел Иван Банчев от Ловеч (произведен в офицерски чин и награден с български и германски орден) - и двамата изявили се във февруар­ските боеве, поручик Ангел Маринов Кафеджийски от с. Лешница[18], загинал в боя на 8 май с думите „Не бойте се, момци, удрете!”. В тази рубрика прави изключение един кратък разказ, илюстриращ отношението на героите-троянци към противника. Те пренасяли ранени англичани в лазарета, превързвали ги, давали им от хляба си, а ония троянци, които живеели в Америка разговаряли с тях, „като че нищо не е ставало”. Пресата съобщава за подобно отношение на българите към английските войници и на други места по Дойранския фронт. Самите англичани, които имали представа, че българите са диваци, били твърде учудени.
Надежден извор за хода на сраженията при Дойран са извле­ченията от бюлетините за военните действия от 26 април, 8 и 10 май 1917 г.[19] Те включват информация за целите на противника, за характера на неговите атаки, за начина по който са се отбранявали свищовци и троянци. Представената в бюлетините информация е подбрана съобразно с критериите за секретност и затова липсват данни за загубите на полка.
Накрая бих искала да се спра накратко върху характера на журналистическите материали в сп. „Отечество”, доколкото те биха могли да послужат като извор за участието на 34-и пехотен Троянски полк в боевете при Дойран. Списанието е илюстрован седмичник на Военно министерство и е списвано само в годините на войната, има художествено-литературен характер, печата патриотични сти­хове и разкази с военна тематика. Сред неговите публикации за историците-краеведи интерес би представлявала рубриката „Пад­нали за Родината”[20]. По отношение на 34-и полк тя дава сведения за загинали в боевете войници от полка през Балканската и Първата световна война. Информацията включва: портретна снимка, име, чин, дата и място (когато е известно) на смъртта, бойната единица, в която са се сражавали. Споменати са следните войници-герои:
Ред. Киро Ив. Киров - 2.ХІ.1912 г., пор. Боян Ефрем Каранов -7.VІІ.1913 г. при с. Балта (Бериловци), ст. подоф. Мирчо В. Кукенски -14.Х.1916 г., флд. М. Т. Кереджийски - 13.1Х.1916 г. ред. Христо Кожухаров - 7.ІІ.1917 г., пор. Тотю Грънчаров - 24.ІV.1917 г., мл. подоф. Лук. Маринов - 24.ІV.1917 г., подпор. Цачо Т. Краев - 24.ІV.1917 г., ред. Ив. Н. Савруков – 24.ІV.1917 г., подпор. Генчо Хр. Гълъбов - 25.IV. 1917 г., пор. Ангел Кафеджийски - 8.V.1917 г., пор. Георги Василев - 9.V.1917 г., подпор. Илия Костов - 9.V.1917 г. подпор. Илия Сърев, пор. Никола Йотовски, подпор. Цано Денчев, пор. Марин Пастармаджиев -16.V.1917 г.
Брой 30 на сп. „Отечество” от 29 юли 1917 г. е изцяло посветен на полка. Сред документалните информации, поместени в него, ценен исторически извор представляват осемте снимки, отразяващи различни моменти от живота на полка на фронта, благодарствените заповеди и телеграми (16 на брой от войскови части и частни лица) по повод боевете на 8-9 май 1917 г. На храбрите троянци са посветени стихотворението „Слава” от поручик В. Стоянов и разказа „В сияни­ето на пламъците” от поручик Димо Сяров - писател от Ловеч, който получава тежки рани през войната и загубва слуха си. Те допълват с нови, творчески черти груповия портрет на троянци.
          Извороведският анализ на пресата от времето на Първата световна война показва, че периодичният печат е надежден исторически извор за участието на 34-и пехотен Троянски полк в боевете при Дойран. Той успешно допълва официалните документи за епохата, като разкрива нови страни от положени­ето на фронта, а именно: първо, дава една по-личностна пред­става за Дойранския фронт; второ, разкрива подробности за хода на сраженията и живота между Вардар и Дойран, които другаде трудно могат да бъдат открити; трето, свидетелствува за действителното отношение на троянци и противника един към друг. Заложената в журналистическите материали на „Во­енни известия” скрита информация насочва към политически­те интереси на официалната власт. При всички случаи, обаче, те могат да бъдат надежден извор за българската история само ако бъде отчетена военната и политическата цензура, позици­ите и характера на изданието и спецификата на журналистиче­ските жанрови форми, както и авторската позиция на журналиста. Националистическият дух на официалната българска по­литика и характерът на военните действия налагат като основна тема в пресата героизма натроянци. В книгата си „Дойранската епопея” (1921) ген. Н. Недев пише, че при Дойран Троянският полк е бил най-изложен и е понасял най-много загуби при продължителното стоене на предната позиция, която като „мел­ница смилала защитниците си”. На Дойранския фронт са заги­нали 644 души от полка, 344 от тях са от Троянско - най-много от Троян (42) и от Ново село (33)[21]. В този смисъл журналистическите материали правилно са усетили най-положителното в трагичните години на войната - героизма на обикновения български войник.


[1] В тези боеве войските на Антантата показват, че не са в състояние да наложат волята си, същото показват и българските армии. Обаче, вместо да се стъписа, както разчитат Централните сили, Румъния се нарежда в Антантата. Едно от най-важните и съображе­ния е военните сили на България да бъдат приковани на Южния фронт. Тончев, Т., Световният пожар и България. Опит върху Първа­та световна война. С., 1984.
[2] Сб. Черна. 1915-1917. Съст.: Д. Стойчев. С., 1917.
[3] В. „Военни известия”, 1918, № 44 (25.11.), с. 4.
[4] ГЕОРГИЕВ, Т., Боят при в. Дуб от 14-25.ІХ.1918 г. С., 1924; ДОШКИНОВ, П., Майското сражение в завоя на Черна 1917 г. С., 1935; Есенното сражение на Македонския боен театър. З.Х.-18.ХІ.1916 г. С., 1947; ИЛИЕВ, И., Отбраната на 9-а пех. дивизия на Дойранската позиция от 16 до 19.ІХ.1918 г. – Историко-тактически примери, 1959, № 3, с. 85-96, Бойните действия на 1-а - ХІ-а армия на Южния фронт през лятото и есента на 1916 г. - Изв. на ВИНД, 1968, т. 6, с. 79-107, Бойният път на 34-и пех. Троянски полк през Балканската и Междусъюзническата война 1912-13 г. и Първата световна война 1915-18 г. - Изв. на ВИНД, 1971, т. 12, с. 60-89; МАНОВ, В., Позициите на 1-а армия в долината на р. Вардар през Първата световна война. С., 1938; МУСАКОВ, И., Дойран. 1915-18 г. С., 1943; НЕДЕВ, Н., Дойранската епопея. 1915-18 г. С., 1921-1923; ПЕЙКОВ, Ст., Артилерията при Дойран. С., 1925; ПЕЙЧЕВ, Ат., Отбраната на Дойран през Първата световна война. 1916-18 г. Армейски преглед, 1957, № 7, с. 117-121; ХРИСТОВ, Д., Отбраната на Дойранската позиция от 9-а пех. Плевенска дивизия. 16-19.1Х.1918 г. - Изв. на ВИНД, 1968, т. 6, с. 3-43.
[5] В. „Военни известия”, 1916, № 257 (23.ХІ.), с. 3.
[6] Пак там, 1917, № 9100 (5.V.), с. 3, № 101 (7.V.), с. 2, № 102 (8.V.), с. 4, № 103 (9.V.), с. 4.
[7] Пак там, № 114 (22.V.), с. 4.
[8] ТИХОЛОВ, П., Николай Райнов. С.,1948, с. 34.
[9] В. „Военни известия”, 1918, № 44 (25.11.), с. 4.
[10] Пак там, 1917, № 122 (30.V.), с. 2, 1918, № 112 (17.V.), с. 4.
[11] Пак там, 1917, № 85 (18.ІV.), с. 2.
[12] Пак там, № 142 (26.VІ.), с. 1-2.
[13] Пак там, № 113 (21.V.), с. 4.
[14] Пак там, № 257-260.
[15] Пак там, № 114 (22.V.), с. 4.
[16] Пак там, № 180 (10.VІІІ.), с. 2.
[17] Пак там, № 52 (8.ІІІ.), с. 1, № 64 (22.ІІІ.), с. З, №132 (14.ІV.), с. 2; 1918, № 20 (26.І.), с. 2.
[18] До 1937 г. с. Лешница се числи към Троянска околия.
[19] Пак там, 1917, № 92 (26.ІV.), с. 1; № 103 (9.V.), с. 1, № 104 (10.V.), с. 1.
[20] Сп. „Отечество”, 1916, №  48-49; 1917, № 24, 27, 30, 34, 35, 38-40.
[21] Списък на убитите и умрелите от рани офицери и войници от 34-и пех. Троянски полк. - В: НЕДЕВ, Н., Дойранската епопея. 1915-1918 г. С., 1921, с. 228-239.


Приложение 1. Списък на убитите и умрелите от раните си троянци - офицери и войници - от 34-и пехотен Троянски полк (по Н. Недев, Дойранската епопея, 1915-1918. С., 1921, с. 229-238).

с. м. Балабанско
Ковачев, васил Генчев, ред.
с. Бели Осъм                                                                                 
Алашки, Марин Христов, ред.
Вълев, Никола Гечев, ред.
Дорашки, Тодор Дачев, ред. 
Банковски, Ръдю Панчев, ред. 
Босалов, Иван Минков, мл. под.
Бошн., М. Симеонов, мл. под.
Дочев, Дочо Стоев, ред.
Немски, Иван Тодоров, ред.
Чикирски, Тончо Пелчов, ред.
Чакърски, П. Минчев, ред.
с. Белиш
Вътев, Гечо Дочев, ред.
Кънев, К. Минков, мл. под.
Миковски, Ив. Христов, мл. под.
Минковски, Ан. Павлов, ефр.
Митовски, Спас Петков, ред. 
Михалев, Михал Колев, ред.
Радков, Иван Минков, ред.
с. Борима
Бончев, Цочо Христов, ред.
Вълков, Васил Балев, ред.
Паймаков, Лалю Тодоров, ред. 
с. Видима
Делийски, Йонко Тонев, ред.
Матевски, Мичо Йонков, ред.
Стоилов, Стоил Йонков, ред. 
Събев, Стефан Петков, фел.
Христов, Михо Илиев, ред.
Шейтанов, Петко Илиев, ред.
с. Врабево
Атанасов, Димитър Христов, ред. 
Далеков, П. Спасов, ст. под.
Калчев, Христо Илиев, мл. под. 
Попов, Димитър Христов, ред.  
Стоянов, Марин Спасов, ред.
Тачков, Денко Димитров, ред.
Рабаджийски С. Добрев, ред.
Тайнешки, М. Христов, ред.
с. Голяма Желязна
Воев, Петко Колев, ред.
Гадев, Марин Атанасов, ред.
Добрев, Дучо Иванов, ред. 
Златин, С. Маринов, ред.
Мутевски, Колю Цанев, ред.
Стафунски, Р. Недев, ред.
Чипърски, П. Савов, ред.
с. Гумощник
Бояджиев, Д. Стефанов, ред.
Йолев, Марин Стефанов, ред.
Русив, Колю Вълев, ред.
с. Дебнево
Митков, Матю Йонков, ред.
Мустафов, Иван Василев, ред.
Яланджийски, П. Димитров, ред.
с. Добродан
Нешков, Яким Пенков, ред.
Троянски, Марин Петров, ред.
с. Добродол 
Данов, Христо Иванов, мл. под.
Василев, Илия Станчев, ред.
Радевски, Ст. Тодоров, ред.
с. Дълбок дол
Дошовски, Цочо Вълев, ред.
Колев, Петко Вълчев, ред.
с. Калейца
Аиски, Ненко Минков, ред.
Банчев, Стойчо Цочев, ред.
Дочов, дочо Павлов, ред. 
Колев, Ангел Ангелов, ред.
Мирчев, Тотю Стойков, ред.
Сацаров, Христо Николов, ред.
Терзиев, Атанас Тодоров, ефр.
Терзиев, Христо Тодоров, ред.
с. Кнежа
Бочев, Бочо Колев, ред. 
Зунев, Атанас Найденов, ред.
с. Колибето [дн. Черни Осъм]
Ангелов, А. Цветков, ред.
Андреев, И. Георгиев, ред.
Велешки, Марин Иванов, ред.
Ибов, Петко Радев, ред.
Маринов, Д. Танчев, ред.
Мичовски, Ангел Иванов, ред.
Ниношев, Н. Танчев, ред.
Памрулов, Пенчо Иванов, ред.
Пенчев, Пенчо Христов, ред.
Петров, Дочо Иванов, ред. 
Тодоров, Христо Иванов, ред.
Тошев, Х. Маринов, мл. под.
с. Ново село
Бонев, Йошо Тотев, ред.
Градинаров, К. Димитров, ред.
Делийски, Колю Кънев, ред.
Иванов, Венко Йочев, ред.
Йолчев, Яким Киров, ред.
Йотов, Данко Димитров, ред.
Карманов, Йонко Цанков, ред.
Кисьов, п. Христов, ефр.
Ковачев, Иван Йонков, ефр.
Колчев, Мичо Илиев, ред.
Кривошиев, Цонко Илиев, ред.
Кръстевски, П. Георгиев, ред.
Манилски, нестор Петков, ред.
Нешков, Т. Минков, ст. под. 
Пенчов, Пенчо Стефанов, ред.
Петков, Петко Минков, ред. 
Понски, Радион Иванов, ред.
Попов, Петко Стефанов, ред.
Пунчев, Петър Колев, ред. 
Саланийски, Цанко Стоянов, ред.
Саланлиев, Иван Стоянов, ред.
Салатийски, Стефан Цочов, ред.
Събчев, К. Илчев, ст. под.
Татарлийски, Цанко Колев, ред. 
Тобовски, Колю Йонков, ред.
Тобовски, Христо Йотов, мл. под.
Шкембев, Еню Петков, ред.
Шолеков, Петко Вълчанов, ред.
Шолеков, Петко Кънчев, ред.
с. Орешака      
Банковски, Митко Цочев, ред.
Гечевски, Колю Василев, ред.
Дренски, Аксенти Цочев, ред. 
Калин, Цочо Маринов, ред.
Калчев, Марин Рачев, ред.
Калчев, Петър Иванов, ред.
Ластарджиев, Христо Колев, ред.
Манговски, Ц. Димитров, ред.
Мондешки, Иван Христов, ред.
Мондешки, П. Христов, ред.
Пенев, Пенко Христов, ред.
Попов, Сл. Стефан, ст. под.
Стойковски, Тотю Стоймов, ред. 
Хасъмски, И. Тодоров, ред.
Цанковски, Петко Минков, ред. 
с. Острец
Бъджев, Матю Христов, ред.  
Енчовски, Никола Янков, ред.
Кукенски, Мирчо Велков, ред.
Минковски, Иван Стефанов, ред. 
Ниношев, Петко Василев, ред.
Паздерски, Вълчо Гърдев, ред. 
Сираков, Лалю Колев, ред.
Тодоров, М. Никифоров, ефр. 
с. Патрешко
Ангелов, Стоян Станчев, ред.
с. Скандалото
Стойнов, Пею Иванов, ред.
Тодоров, Иван Илиев, ред.
с. Старо село
Грозев, Петър Краев, ред.
Дишев, Стоян петров, ред. 
с. Терзийско
Грънчаров, Тотю Радев, пор.
Дочков, Стойко Иванов, ред.
Сански, Гечо Вълков, ред.      
гр. Троян
Белевски, Анд. Трифонов, мл. под.
Бурмовски, Марин Иванов, ред.
Дарас, Найден Иванов, ред. 
Дивански, Цанко Минков, ред.
Дренски, М. Василев, ред.
Дрилски, Стою Радев, ред.
Иванов, Иван Тодоров, ред.
Иванов, Колю Христов, ефр. 
Караджунов, Т. Пристов, ред.
Лазаров, Спас Дулев, мл. под.
Малчев, Петър Илиев, ред.
Манджуков, Данчо Димитров, ред.
Маринов, Ганко Цвятков, ред.
Маринов, Христо Костов, подпор.
Мишков, Цочо Иванов, ред.
Петров, П. Гечев, ред. 
Пиперски, Мирчо Банков, ред.
Радев, Минко Данчев, ред. 
Радковски, Лалю Минков, ефр. 
Райков, Райко Петров, мл. под.
Станков, Васил Иванов, ред.
Станчев, Илия Тодоров, ред.
Сапунджиев, Бочо Гечев, ред.
Сапунджиев, М. Найденов, ст. под.
Цочев, Колю Стоев, ред.
с. Турска Летница [дн. Летница, Ловешко]
Близнаков, Т. Вълев, ред.
Брджуски, Васил Цочев, ред.
Иванов, И. Илиев, ст. под.
Шамски, Др. Тодоров, ред. 
с. Шипково
Банков, Стою Илиев, ред.
Банчовски, Цочо Цочев, мл. под. 
Гъбенски, Петко Петров, ред.
Койнов, Койно Маринов, ред.
Костовски, Петко Димитров, ред.
Цековски, Калю Тодоров, ред.