Иван Пейковски / Ivan Peykovski: Извори за историята на гр. Троян

ЗА ВЪЗНИКВАНЕТО НА ИНТЕЛИГЕНЦИЯТА В ТРОЯН И ТРОЯНСКИЯ КРАЙ - троянци, учили в чуждестранни университети, 1878-1944

УНГАРИЯ ...... .......................................................

Обнародвано в: Пейковска, П. Българските общности в Унгария през ХІХ-ХХ в. Миграции и историко-демографска характеристика. С., 2011, с. 203-290.

Регистърът е съставен въз основа на данните за българските студенти в матрикулите на унгарските университети и висши учебни училища;
Информацията е подредена по университети и факултети.
Базата от данни следва следната организационна схема: име на студента на български език и така, както е записано в регистъра, период на обучение във факултета на съответния университет, номер на дипломата (ако има такава), период на обучение в друг факултет на съответния университет (ако има такъв), специалност (и в двата случая), средно образование, година и място на раждане, религиозна принадлежност (тъй като повечето от българските студенти са източно-православни, религиозната принадлежност е отбелязана само в случай, че тя е различна от гореспоменатата), занятие на бащата, други;
Имената на студентите и названията на селищата, където те са родени, са изписани така, както фигурират в регистрите или в другите изследвани документи.
Информацията в квадратни скоби [...] е от автора.
Съкращения: Б - баща, ГЕ – говорими езици, Д – диплома, Др. – други, гимн. – гимназия, М – майка, НП – национална принадлежност, обл. – област, Р – роден, В – вероизповедание, С – специалност, СО – средно образование, ВО – висше образование.
Други знаци: * - информация, произхождаща от документацията на Българската легация в Будапеща.

КРАЛСКИ УНГАРСКИ УНИВЕРСИТЕТ „ПЕТЕР ПАЗМАН” – БУДАПЕЩА

Историко-филологически факултет

1. Ралчева, Мария [Стефанова] (Ralcseva Maria), 1936-1937, С: [?], 1937-1939, С: химия, безплатно обучение, стипендия от 13.03.1941 г.; Р: 31.05.1917, Троян; В: правосл.; Др.: секретар на Дружеството на българските студенти в Унгария „Омуртаг хан” (1936-37); Б: Стефан Ралчев от Дебнево, свещеник в Мишколц (1925-1928) и в Будапеща.[1]

Медицински факултет

2. Василев, Григор [Христов] (Vaszilev Grigor); 1938-1939; преди това 1935-1936 в Техн. унив. в Будапеща, С: ветеринарна медицина, удостоверение за напускане от 3.ІІІ.1936; В: правосл.; Р: 25.01.1908, Врабево[2].

3. Минков, Минко Василев (Minkov Minko), 1939; СО: [?] (1937); Р: 16.03.1916, Врабево; В: правосл.; Б: земеделец.

4. Босев Тодор [Минков] (Boszev Tódor), 1940-1941, безплатно обучение; СО: Троянска реална гимн. (1939); Р: 16.11.1920, Бели Осъм[3].

5. Стефанов, Стефан [Дамаскинов] (Sztefanoff Sztefan), 1940-1944, по студентския обмен; Р: 5.09.1920, Орешак[4] (Троянско); Б: Дамаскин Стефанов, лекар в Америка.

6. Михова, Мара Михайлова (Mihova Mara), 1941-1942; Р: 22.03.1920, Троян; Б: Михаил Михов.

7. Кючюкова, Мария Дочева (Kücsükova Maria), 1942-1944; Р: 8.12.1923, Врабево; В: правосл.; Б: Дочо Василев Кючюков, земеделец.

УНГАРСКИ КРАЛСКИ ТЕХНИЧЕСКИ И ИКОНОМИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ „НАДОР ЙОЖЕФ” – БУДАПЕЩА

Общо-инженерен и инженерно-строителен факултет

Катедра „Строително инженерство”

8. Генков, Ганко (Genkov Ganko), 1939-1941; СО: гимн.; Р: 24.09.1918, Дебнево.

УНГАРСКО КРАЛСКО ВИСШЕ МУЗИКАЛНО УЧИЛИЩЕ „ФЕРЕНЦ ЛИСТ” – БУДАПЕЩА

9. *Попов, Васил (Popov Vaszil), 1926-1928; Р: Троян, починал 1929 г.; В: правосл.

УНГАРСКИ КРАЛСКИ УНИВЕРСИТЕТ „ЕРЖЕБЕТ” – ПЕЧ

Медицински факултет

10. *Мондешки, Цанко Лалев (Mondeski Laleff Tzanko)[5], 1929-1934, Д: (1934); 1928-1929 – Техн. унив. в Будапеща, С: ветеринарна медицина; СО: [Певенска реална] гимн.; В: правосл.; Р: 29.10.1907, Троян; [Б: земеделец].

[1] ЦДА, ф. 364к, оп. 1, а.е. 40, л. 35, а.е. 41, л. 33, 159.

[2] С. Врабево, общ. Троян, обл. Ловеч.

[3] С. Бели Осъм, общ. Троян, обл. Ловеч.

[4] С. Орешак, общ. Троян, обл. Ловеч.

[5] Д-р Ц. Мондешки издава спомени под заглавие „Пантеон за Троян и Троянци” (Община Троян, 2001), където съвсем накратко описва преживелиците си по време на следването си в Унгария. През лятото на 1997 г. имах среща с него и той ми предостави за ползване ръкописния вариант на тези свои спомени, където доста по-подробно е описано следването му в Унгария и животът на българските студенти в Будапеща и Печ в края на 20-те и началото на 30-те години на ХХ в. Споделените от него в спомените му биографични сведения ще допълним както следва: от регистрите на Политехническия университет в Будапеща е видно, че той се записва първоначално там - да следва ветеринарна медицина, където изкарва първата година; в „Политехниката” е приет на 18.10.1928 г., явил се е на изпити по зоология, ботаника, медицинска физика и химия, а в края на учебната година е положил и основните си изпити - на 8.06. и 14.09.1929 г., след което изтегля документите си с дата 18.09.1929 г. В регистирите на Печкия университет името му фигурира от учебната 1929/30 г. След дипломирането си д-р Ц. Мондешки две години е селски лекар в Оряхово (Плевенско) и в Ново село (Троянско), от 1937 г. е градски лекар в Троян, а от 1961 г. в продължение на две десетилетия е ръководител на Държавния санаториум за гръдноболни в Троян.

АВСТРИЯ.........................................................................................

Обнародвано в: Прешленова, Р. По пътищата на европеизма. Висшето образование в Австро-Унгария и българите 1879-1918. С., 2008.

ИМПЕРСКО КРАЛСКО ВИСШЕ ТЕХНИЧЕСКО УЧИЛИЩЕ В ГРАЦ

Димитров, Петко, 1910/11-1911 (2 семестъра); С: строително инженерство; следва също и в Бърно; СО: гимн. в Русе; Р: 20.05.1890, Троян; В: правосл.; Б: Минко Димитров, пенсионер в Троян.

АВСТРО-УНГАРИЯ................................................
Обнародвано в: Танчев, Ив., Австро-унгарският принос в подготовката на българската интелигенция с европейско образование (1878-1912). Втора част. - Исторически преглед, № 3-4, с. 165-209.

Балев, Дончо М. (р. Троян), право, Загреб, 1908 г.
Вълев, Васил Г. (р. Троян) - фармация, Прага, 1901 г.
Таслаков, Васил Христов (р. 1882, Троян) - земеделие, Табор, 1905 г.

ГЕРМАНИЯ................................... ..................................

Обнародвано в: Танчев, Ив. Българи в чуждестранни военни учебни заведения (1878-1912). С., 2008.

Балевски, Васил Кинов, р. 12 юни 1892. като стипендиант на Военното министерство от 1894 г. специализира ремонт на артилерийска техника в завода на Круп в гр. Есен. Завършва през 1896 г.

РУСИЯ .................................. ..

Обнародвано в: Танчев, Ив. Българи в чуждестранни военниучебни заведения (1878-1912). С., 2008.

Дочев, Петър Илиев, р. 17 май 1865 г. През 1885 г. завършва Пехотното юнкерско училище в Санкт-Петербург.
Драндаревски, Христо Попкостов, р. 1855 г. През 1879 г. завършва пехотното юнкерско училище в Одеса.
Стаев, Павел Стефанов, р. 13 март 1870 г. Като офицер-емигрант в Русия завършва през 1899 г. академията на ГЩ в Санкт-Петербург.
Таслаков, Васил Гечев, р. 16 март 1864 г. като капитан във 2-ра бригада на 6-а бдинска дивизия е комнадирован през 1905 г. за обучение в Нисолаевската академия на ГЩ в Санкт-Петербург. Завършва през 1908 г.

* * *

СТАТИСТИКА НА НАСЕЛЕНИЕТО НА ТРОЯНСКИЯ КРАЙ ЗА 1877 Г. ПО ДАННИ НА В. ТЕПЛОВ

В. Теплов. Материалы для статистики Болгарiи, θракiи и Македонiи с приложением карты распределенiя народонаселенiя по вероисповеданiям. Санкт-Петербург, 1877.

Население на нахия Троян в каза Селви по селища и дворове – български (по сведения на Каниц и по официални сведения) и турски

НАХИЯ Г. Троян – общо 600 български и 10 цигански двора

Бабастан (Babastan) – български дворове по Каниц
Балабан (Балабан) – български дворове по Каниц
Бели-Осъм (Beli-Osem)– неизв.
Белиш (Belis) – български дворове по Каниц
Дъскотина (Diskotina) – български дворове по Каниц
Калейца (Kaleica) – 180 български двора по Каниц и 125 български двора по официални сведения дома
Коман (Koman) – 60 български и турски двора
Макаравец (Makaravec) – български дворове по Каниц
Манастирско-село (Manastersko-selo) – български дворове по Каниц
Орешак (Oresak) – 200 български двора по Каниц
Г. Шипково (G. Sipkovo) – 130 български двора по Каниц
Д. Шипково (D. Sipkovo) – 30 български двора по Каниц

Население на някои селища в каза Ловеч по селища и дворове и по официални сведения – български и турски

Гр. Ловеч (Lovec) – 2003 бълг. двора, и също турски, еврейски, цигански

Абланица (Ablanica) – 113 български и турски двора
Борима (Borima) – 351 български двора
Дебнево (Debnevo) – неизв.
Деветаки (Devetaki) – 215 български и турски двора
Дълбок дол (Dlbokdol) – 100 български двора, турски неизв.
Добродан (Dobrodan) – български двора неизв., 236 турски двора
Желязна-Малка (Dzselezna-Malka) – 102 български двора, турски неизв.
Голяма Желязна (G. Dzselezna) – 221 български двора, турски неизв.
Острец (Ostrec) – 132 български и турски двора

Население на някои селища в каза Селви по селища и дворове по официални сведения – български и турски

Дебнево (Debnevo) – български дворове, турски неизв.

Ново село (Novoselo) – 112 български двора, турски неизв.
Острец (Ostrec) – 170 български двора, турски неизв.
Скандало (Skandalo) – български двора, турски неизв.
Троян (Trojan) – 10 български двора, турски неизв.