Ив. Пейковски, М. Добрев. 60 ГОДИНИ "АМБАРИЦА".

Юбилейно издание на Дружество "Амбарица" по случай 60-годишнината на туристическото движение в град Троян. Троян, юни 1972 г. 

Публикува се със съкращения
 

Изминаха 60 години от появата на туризма в Троян. Нашият град е от първите градове на страната, където зародилото се в края на ХІХ век туристическо движение намира благоприятна почва. Известно е, че то се заражда в средата на демократичната ни интелигенция и негови ос­новоположници и идеолози са Иван Вазов и Алеко Константинов. Двама писатели с души на поети откриват красотите на България и призовават съвременниците си да се откъснат поне за малко от гешефтите, лакейството и продажността на народняшката „стамболовщина”. Това е призив за бягство от онази душна политическа атмос­фера по това време.

В зората на българското туристическо движение Алеко Константи­нов е щастлив да види на Черни връх триста туристи. И въпреки поро­ците на своето време той възкликва: „Има бъдеще нашата хубава Бълга­рия”. Алеко Константинов и Иван Вазов написаха вдъхновени редове за красотата на Родината и може би никой по-късно не надмина тези първи нейни певци.

Има някаква закономерна логика и в това, че основите на туристи­ческото движение в Троян полага също поет, в това, че и тук душата на един несъмнен талант открива великолепието на Троянския балкан. Един бе­ден младеж от махала Габърска основава през 1912 г. първата туристическа група, прерасла в дружество „Природа”. На 8 март 1913 г. то става член на основания от Хелмут Брокс Юношески туристически съюз, а от 1915 г. дружеството носи името на красивия връх на Балкана – Амбарица.

Още с първите си крачки туристическото движение в Троян обеди­нява прогресивните среди на младежта. То пропагандира красотите на род­ния Балкан, призовава към опазването на родната природа, към увеличава­не на нейното богатство. Троянските туристи проявяват рядък ентусиазъм и себеотрицание в строителството на хижи в планината. При трудни усло­вия те изграждат своя материална база, която подпомага развитието на туризма.

Юношеското туристическо дружество „Амбарица” и през годините на фашистката реакция обединява прогресивната троянска младеж. На конгресите на Българския юношески туристически съюз са изпращани най-често прогресивни младежи, които са подкрепяли всички поло­жителни тенденции в работата на съюза.

Истински разцвет туристическото движение в Троян получи в годи­ните след победата на социалистическата революция. То стана действител­но масово народно движение. Туристическото дружество „Амбарица” раз­шири дейността си сред всички слоеве на населението. Изградена бе нова голяма материална база за развитие на туризма. Край Троянския проход израсна цяло туристическо селище. Дружеството има нова хижа „Амбарица”. Широка е масовата туристическа дейност. От традиционно пешеходство из планината дейността на дружеството прерасна в широка спортно­състезателна дейност, която все повече увлича младежта. Със високите си спортни постижения дружество „Амбарица” се нарежда днес сред първите дружества на БТС. Това прави 60-годишния празник на троянските тури­сти още по-заслужен.

Главната задача, която се пос­тавя сега пред туристическото движение е туризмът да влезе в бита на народа, да стане извор на здраве и родолюбие.

Юбилеят на троянските туристи е повод да се огледа изминатия път, да се даде заслужена оценка на всичко хубаво, което изпълва исто­рията на туристическото движение в града. И не само това - юбилеят е повод да се мобилизират силите за нови успехи в развитието на туризма, за още по-голямо укрепване на Българския туристически съюз.

През годините

Нищо повече не е документи­рано до годината, в която младият Никола Габърски придава на движе­нието организиран характер. В 1912 г. Никола Найденов Габърски (по баща Пейковски) е само на 14 години - роден е на 5 декември 1898 г. в ма­хала Габърска. Десетгодишен той остава без баща. Още като ученик в троянската прогимназия обаче той изпъква с ученолюбнето си, с на­клонността да декламира, да пише малки разкази и стихове, чиито гла­вен герой е красивият Балкан. Учени­кът прави впечатление и с будното си обществено чувство, с качествата си на организатор. Никак не е чудно, че тъкмо Никола Габърски основава през 1912 г. троянското, туристичес­ко дружество „Природа”. По негова инициатива се организира първият излет до Коман и Команската пеще­ра с главатар Георги Хр. Попов. През 1913-1914 г. Никола Габърски, подпомогнат от роднини, отива да учи в Априловската гимназия в Габ­рово. На 8 октомври 1914 г. той единодушно е избран за подпред­седател на юношеското туристи­ческо дружество „Градище”. Тук изнася доклад на тема: „Туризмът в България и чужбина”. Липсата на средства отново го връща в Троян. Прекършени са много мечти, но е останала неполомена обичта към Балкана, литературните амбиции на младежа. Той става председател на туристическото дружество, което по негово предложение се преименува на „Амбарица” (1915). Никола Габърски пише къси малки разкази и стихове в проза, посветени на родната при­рода, сътрудничи на туристически издания. Той замисля нещо много по-голямо - издаването на албум на пропагандиране   на   българската природа в Европа! Пожълтелите хтраници на списание „Млад турист” (г. II., кн. I, стр. 3, 1914 г.) са запа­зили един лиричен пътепис до Черногор - красивия хълм над махала Габърска. Двадесетина младежи се събират рано сутринта вън от града и тръгват по студените камънаци. Младежите са пленени от красивите гледки. Те прекарват деня сред при­родата. На връщане възкликват: „Туризмът е разтуха за всекиго, той е спасението на младежта!” Този пътепис носи дата 8 декември 1913 г. Възторженият почитател на родната природа изпраща дописки за дей­ността на основаното от него дру­жество, описания на отделни екскур­зии. Той си води и „Дневник на ту­риста” за всички излети, в които е участвувал. Както сви-детелства д-р Иван Бурмев от София, част от този дневник („До връх Вежен”) била одобрена за печат в списание „Млад турист”, но по неизвестни причини не е отпечатана. Това може би е станало случайно, но съвсем не слу­чайно списание „Днешно общест­во” отказва да отпечати негова статия, в която той изтъква социалните проти­воречия на съвременното му об­щество.
          Никола Габърски написва и пиеската „Горски турист”, пред-ставе­на на устроената от дружеството в Троян литературно-музикална вече­ринка. „Природа” получава разреше­ние от Централ-ното настоятелство на ЮТС да издава списание „Туристи­чески живот”, но по финансови при­чини не е в състояние да отпечатва изданието.
           Две други прояви характеризи­рат основателя на троянското   дружество като всестранно развит дея­тел на новото движение. В дописка, поместена в „Млад турист”, Никола Габърски пише: „На 8 и 9 април 1914 г. се устрои излет до чудните пещери в местността „Коман”, гдето се намират основи от изгореното през руско-турската война село Кючук-Стамбул. Пещерите са три, две от които са бездънни ями, в които хвърлен камък трополи около 5-6 минути ...” Тази дописка потвър­ждава интереса на Габърски към историята на родния край и към пещерното дело, чието начало всъщност поставя пак той.

Никола Габърски става инициа­тор и на спасителното дело в Троян­ския край. В началото на 1914 г. Троянският манастир отстъпва една голяма килия за туристическа стая. С нейното обзавеждане се заема дружество „Природа”. Наричат тази стая „Сен Бернард” по името на едноименния манастир във високопла­нинския Сен Бернардски проход, къ­дето монаси изпълнявали ролята на планински спасители. Габърски иска да създаде такава спасителна служ­ба в Троянския балкан.
     От 5 до 8 юли 1915 г. в Габ­рово се провежда Вторият редовен събор на ЮТС, на който делегат е Никола Габърски. Д-р Иван Бурмев си спомня много характерен епизод от това време. След приключването на събора делегатите тръгват на многодневен излет към Купена, Бъ­зов дял, Юмрукчал (Ботев връх).

Никола Габърски

    От този връх туристите оглеж­дат България, нощуват край огньове и продължават след това през Юж­ния Джендем за Маазите на Стара река. След тридневен бивак групата тръгва към Карлово, Сопот, с. Теке (сега Христо Даново) за Козя стена. „Откъснахме по няколко цветчета еделвайс, пише д-р Бурмев, но в групата имаше недобросъвестни ту­ристи, които в бързината да наберат повече, изкореняваха това рядко цвете. Направените им бележки не дадоха резултат. Остана един твърде лош спомен от този ден...” Но споменът изглежда е бил най-траен у Никола Габърски. Не след много време той подготвя и изнася пред дружество „Амбарица” реферат на тема: „Еделвайсът, виреенето му и мерки за предпазване на неговото изтребление”. Той предлага като ис­тински турист как да се опазва природата. Забележете - това ста­ва на 27 август 1915 г. - време, когато много рядко е ставало дума за опазване на  природата.

Един от пионерите на туризма у нас - инж. Хелмут Брокс ни ри­сува портрета на троянския поет-планинар: „Имаме впечатлението, че бе крайно беден момък, защото не­говият екип се състоеше от: църву­ли на краката, облечен в груби шаечени, твърде износени дрехи, с кас­кет на главата и ... едно вързопче с малко хляб, лук и нещо друго за ядене. И въпреки това бе един от най-въодушевените, най-жизнерадост­ните излет-ници...” По време на Първата светов­на война Никола Габърски е на фронта. Лошите условия на живот подкопават неговото здраве - той заболява от туберкулоза. Не помага лечението му в Будапеща и Виена - налага се ампутация на левия му крак. Тежката болест го приковава на легло. От прозореца на бащината къща той съзерцава старопланински­те върхове. Много рано троянските туристи загубват кипящия си ръко­водител - Никола Габърски умира през лятото на 1919 г. Умира из­пълненият с толкова интересни и по-полезни обществени начинания поет-турист, основоположникът на турис­тическото движение в Троянския край.
         Но здрави са основите на за­почнатото дело. То се подема от неговите другари-туристи: Лальо Маринов-Ламар, Петко Топалов, Христо В. Таслаков, Минко Дулев Славчев, Стефан Банчев, Мин­ко Андреев, Минко Марковски, Никола Пеновски и др.
       В годините след Първата све­товна война в туристическото дви­жение се включват нови деятели: Васил Д. Василев, Андрей Шипко-венски, Васил Хасъмски, Петко Дудевски, Къню В. Табаков, Илия Хитров, Петър Дренски и др. Идея­та на туризма завладява все повече деца, юноши и младежи в Троян. Настъпват години на подем. През лятото се устройват еднодневни и многодневнн излети в планината с участието на ученици, чираци и калфи. В туристическите излети се включват и девойки, които отиват до Амбарица и Юмрукчал. Излетите са организирани - имат предвари­телно начертан маршрут, главатар-водач. Групите носят конопени въжа, примитивни санитарни чанти и рупор за сигнали при лошо време и мъгла. Нощува се в изоставени кошари по полугарите или под открито небе. Тогавашният турист крачи из Балка­на, обут в цървули или по терлици, с плетена торба през рамо, с вехта дреха на гърба. Това не му пречи да се наслаждава на балканските красоти, да ги обича като истински планинар.
     Всяка година троянските турис­ти се срещат с излетници от Ловеч, Севлиево, Плевен, Габрово, Русе и Карлово. Създават се хубави тради­ции между младежите от тези гра­дове. Дружбата между тях ги съби­ра през лятото на 1922 г. на връх Юмрукчал, за да изберат място за строеж на хижа край изворите на р. Тъжа. Дружество „Амбарица” участвува в този събор с голяма група туристи.
     През 1920 г. троянските турис­ти маркират пътеките от Зелениковец до Пещта, от Краево присое до Амбарица и от Бели Осъм през Па­далото до Козя стена. И нещо пове­че - създават се първите бази за преспиване - туристическата спалня в Троян, туристически заслон в Сме­сите. Юношите-туристи ремонтират с подръчни средства една изоставе­на дъскорезница.
     Троянските туристи имат свой клуб, който отваря широко вратите си за младежта. Тук идват ученици, които подреждат и попълват сбирка с минерали, четат списанията „Млад турист", „Балкански турист” и „При­рода”, слушат реферати, разказват случки из Балкана. По случай десетгодишнината от основаването на дружеството се издава литературен сборник за Никола Габърски. На тра­диционния празник на „Амбарица” - 6 май, те манифестират през града под развято зелено знаме с извезан със сърма надпис: „ЮТС - клон „Амбарица”.
     През 1921 г. в Севлиево се провежда научна туристическа конфе­ренция. Дружество „Амбарица” е представено от голяма група излет­ници, а председателят му Васил Д. Василев изнася реферат на тема: „Туризмът като културна необходи­мост”. През тази година в Троян пристигат туристи от Германия, с които се прави и първият съвместен излет до „Козя стена” и „Амбарица”.
     По това време активна туристи­ческа дейност развива и основано­то през 1920 г. младежко комунисти­ческо дружество „Балкански Спар­так”. Дружеството организира срещи с комсомолци от околните градове. Неговите излети през 1922 г. до местността Костина - лобното мяс­то на Георги Бенковски в Тетевен­ския балкан, се превръщат в поли­тически акции срещу настъпващия фашизъм.
     След деветоюнския преврат през 1923 г. в туристическото движение настъпва отлив. Погромът на въстанието през септември се отразява отрицателно във всички сфери на бществено-политическия живот. Младежкото комунистическо дружество „Балкански Спартак” ве­че съществува нелегално. В Балкана действа Първа старопланинска въстаническа чета, командвана от Георги Попов - един от пионерите на дружество „Природа”.

Липов вир

   Всяка туристическа проява по онова време на фашистки терор е поставена под съмнение. В града и околните села се устройват често блокади. Дружество „Амба­рица” съществува организирано само в непълната гимназия. През 1926 г, то се оглавява от Стефан Славчев (Славчо), Коста Факиров и Мичо Думанов. Наред с излетната работа тук се полагат грижи за формиране­то на младия турист. В дружестве­ната лектория се изнасят реферати­те: „Другарст-вото и планината”, „Излетуването в природата облагородя­ва чо-века”, „Тютюнопушенето и пие­нето сквернят природата”, „Изнесе­ната тухла за хижа в планината е посадено дръвче в градина” и др. Тези теми, които предизвикват оживени спорове, говорят достатъчно за насоките на извършваната работа. Възстановяват се хубавите традиции на първите туристически деятели. След 1930 г. сред някои членове на туристическото дружество в Троян се проявяват профашистки тенден­ции, но благодарение на дейността на Мичо Балев, Иван Пеновски и Съйко Дренски прогре­сивните традиции надделяват. Тако­ва е положението и в гражданската туристическа секция. През 1934 г. полицията я разтурва, а прогресивни­те й членове са изключени от ЮТС. През 1935 г. към дружеството се образува работническа секция, която скоро обединява повече от 800 работници и занаятчии. Нейната поли­тическа, просветна и туристическа дейност се ръководи от ремсистите Иван Пеновски, Пенчо Радковски, Минчо П. Манговски, Илия Балевски и Мичо Думанов. За проявена анти­фашистка дейност секцията е разту­рена, някои членове на ръководство­то й са арестувани, а имуществото е иззето. От 1939 до 1942 г. юно­шеското туристическо дружество се оглавява от ремсистите Стефан Хитров, Мара Дичевска, Тончо Стаевски. В него работят и ремсистите Цанко Стойчев, Анчо Балев, Йонка Мичева, а така също и Мирчо Добрев. 
      В годините от 1936 до 1941 г. участник във всички туристически прояви е ремсистът Анчо Балев - той е техен организатор, ръководи­тел, водач, активен строител на хи­жа „Чучул”. Младежът си спечелва заслужен авторитет на деятел сред своите другари. Той е от малцината туристи-скиори, зиме често е в пла­нината. Няма кът, необходен от него. Планината е негов втори дом, а почти винаги в ръцете му е и фото­апаратът. Видяното трябва да се по­каже и на други.
      В тези трудни години за рабо­та туристите от града построяват в 1935 г. хижа „Амбарица”. През 1934 г. изключените от ЮТС юноши образуват клон към строителния ко­митет, наречен „Козя стена”. Негов председател е Марин Хитров. Юно­шите туристи започват през 1938 г. строежа на хижа „Чучул”. 
       Разнообразните туристически прояви се използуват от ремсистите за политическа изява. През 1939 г. се урежда първо-майски излет до хи­жа „Амбарица”, в който участвува ремсовият актив. Участник в турис­тическите излети е младият комунист-социолог Иван Хаджийски. Може би и неговата любознателност го отвежда често в планината, къде­то хората са също интересни за на­блюдения. Той прекарва известно време в Стенето заедно с иманя-рите, за да осмее така сполучливо в една студия тяхното лекомислие и наивност.
    В годините на Втората светов­на война юношеското туристи-ческо дружество изпитва големи затрудне­ния. Поставя се въпросът за включ­ването му във фашистката организа­ция „Бранник”. През 1942 г. ръководителите на дружест­вото Анчо Балев, Стефан Хитров, Мара Дичевска и Мирчо Добрев се обявяват открито срещу това. Против е цялата прогресивна младеж от гимназията. За да се запази чест­та на дружество „Амбарица” през пролетта на 1942 г. се решава дружеството на юношите-туристи да се разтуря. 
          Такава е историята на туристи­ческото движение до 9. IX. 1944 г. Туристическото дружество в Троян се заражда твърде рано. То намира добра почва за развитие и за няколко десетилетия добива широка популярност. 
       След Девети септември 1944 г. туристическото движение навлиза във времето на своя истински разцвет. Туризмът става действително народно движение. Още в първите години от създава­нето на Народния туристически съюз троянските туристи се заемат да масовизират организацията си, да възстановят хижите в Балкана, да организират излети и походи. Двете туристически дружества - „Козя стена” и „Амбарица” се обединяват. По-късно се вливат в Околийския комитет за физкултура и спорт, чиито пръв председател е Анчо Ба­лев. Секцията към ОКФС се ръково­ди от дейни активисти - Григор Топузов, Васил Главлешки, Георги Стоев, Иван Камачаров и др. За кратко време се възстановява хижа „Амбарица”, хижа „Беклеме” и хи­жа „Чучул”. Всяка година троянски­те туристи участвуват в похода „Козлодуй-Вола”, организират масов туристически събор на връх „Ботев”. 
       Създаването на Българския ту­ристически съюз дава мощен тласък на туристическото движение в града. Разгръща се масовата туристическа дейност. Започва усилена работа за подобряване на материалната база на туристическото движение. През 1959 г. дружеството е републикан­ски първенец по строителството. Във всички предприятия, учреждения и училища се създават секции по ту­ризъм. Полага се началото на състе­зателния туризъм. Многократно пред­ставители на дружество „Амбарица” печелят окръжни и национални пър­венства и други състезания. През 1962 г. - годината на половинвеков­ната дейност на дружеството, то на­броява 5000 организирани туристи в 60 секции. 
     От тогава насам работата на дружество „Амбарица” се масовизира още повече. „Амбарица” израства като едно от челните дружества на БТС.
      На Десетия конгрес на БКП бе дадена нова насока на туристическо­то движение в нашата страна - туризмът да се превърне в насъщна потребност за физическото развитие и дееспособност на народа: "увеличаването на свобод­ното време както и нарастващата урбанизация остро поставят въпроса за подобряване на масовата физкул­тура, спорта и туризма, за тяхното по-тясно сврзване с производствения и учебния процес, с всекидневния живот и отдиха на народа". 
   С оглед на тази задача бе из­вършено преустройството в туристи­ческото движение: създадени бяха съвети по ту­ризъм в предприятията и училищата. Ос­новната задача на БТС сега е да създаде всенародно турис­тическо движение за закаляване на народа, за възстановяване на силите и увеличаване жизнерадостта на трудещите се.
      В годината на своя юбилей дружество „Амбарица” отчита подобрена всестранна дейност. Всеки шести жител на общината е органи­зиран турист. Активна дейност развиват дружест­вените клубове по ориентиране, пе­щерно дело и алпинизъм. Увеличава се броят на участниците в масовите туристически прояви, подготвят се необходимите туристически кадри.

Туристическо строителство

Някога пионерите на туризма в Троян замръкваха из стружните под Марагидик и Козя стена, по Смесите и Видима, спяха при овча­рите по билото на Балкана или под открито небе, наклали хайдушки огън. Това са били при многодневните излети туристическите бази в пла­нината.

Изминават петдесет години от­както през лятото на 1922 г. на Юмрукчал се събират, туристи от Северна и Южна България, за да из­берат място за построяването на ту­ристическата хижа „Тъжа”. Единаде­сет години по-късно троянци започ­ват и построяват под Момина поля­на своята хижа „Амбарица”. Правят я с много ентусиазъм и с малко па­ри, с помощта и доверието на тро­янското гражданство, на най-младите туристи, които наред с големите изнасят на гръб пясък, прозорци, врати и стъкла. Със строителството на хижа „Амбарица” свързват имена­та си деятелите Андрей Шипковенски, Димитър Гимиджийски, Васил Д. Василев, Никола Пеновски-Кара Колю, Стефан Стойчев. Оттук из­глежда води началото си обществе­ният характер на хижестоителството в Троян, който двадесет и пет години по-късно се изяви още по-ярко при строежа на новата хижа „Амбарица” и изграждането на високо-планинския курортно-туристически комплекс край Троянския проход.

Примерът с построяването на старата хижа „Амбарица” заразява през 1937 г. юношите туристи в Троян и те, за да не останат по-назад от по-големите, започват да стро­ят под връх Чучул своя хижа. В нейния строеж участвуват десетки троянски младежи, на които пома­гат с опита си по-възрастните турис­ти-хижестроители от клона на БТС „Козя стена”.

А от порутената и необитаема сграда на старото Беклеме през ля­тото на 1946 г. тези, които са започнали своя строителен опит от хижа „Амбарица” и, които са го обогатили при строежа на хижа „Чу­чул”, ремонтират и обзавеждат ху­бава туристическа спалня. Тяхното дело бързо получава обществено признание, за което говорят събра­ните от троянци 250000 лв. (по то­гавашен курс) за възстановяването и ремонта на наречената от тях хижа „Беклеме”.

Преди 14 години, когато стара­та хижа „Амбарица” става тясна за да посрешне своите гости, край нея се започва строеж на голяма и мо­дерна хижа. Този строеж сякаш об­хваща в себе си всичко, което съ­държа призивът на учредителния конгрес на българските туристи през 1957 г. за разгръщане на широко строителство на нови хижи с помо­щта на народните съвети, ведомства­та и Комсомола. Затова стана въз­можно за шест месеца, без пътища, на 1203 м надморска височина, вър­ху 260 кв. м. площ да бъде постро­ен истински дворец на туризма в Балкана.

Младите туристи от ПГ „Васил Левски” правят трасе­то на пътищата от каменната кари­ера до строежа, от въжената   линия до хижата. Членовете на „Амбарица” построяват въздушната линия, нареждат гредореда, помагат при от­ливането на бетонните плочи през студените ноемврийски дни на 1957 г., когато всеки момент се очакваше да падне сняг. А по дебелото сто­манено въже на въжените линии се превозват непрекъснато, ден и нощ, строителни материали. За два месе­ца работниците на въжените лннии превозват повече от 2000 строи­телни материали с високо съзнание за изпълнен обществен дълг.

Стенето - Хайдука

Новата хижа „Амбарица” е за­разяващ пример за туристическо стро­ителство. Ражда се идеята да се из­гради високо-планинският туристи­чески комплекс край Троянския про­ход. Първи поемат инициативата да строят туристите от ЕЗ „Елпром” и текстилците от фабрика „Болше­вик”. Последват ги шофьорите от ДАП, работниците от дървообработ­ващата кооперация „Мебел” и от Промкомбината, а след тях коопера­торите от ТКЗС „Троянска комуна” и служителите от ГНС, както и ма­шиностроителите от ЗММ „Машстрой”. Участието на работниците и служителите от тези предприятия, организирани от туристическите сек­ции, е ярък пример за обществения характер на това строителство. За това говорят трите хиляди трудодни, дадени от туристите в „Елпром” на строежа ни хижата. Трудно е да си представим, че до покриването на този дом, застроен върху 300 кв. м площ, са изразходвани само 11 500 лв. Ала това е факт. Останалото из­вършват с доброволен труд работни­ците и служителите от завода. Днес [1972 г.] Туристическото градче разполага с повече от 400 легла, които до края на петилетката ще нараснат на 600, а през 1980 г. ще надхвърлят  1000.

Общественият характер в тури­стическото строителство намира изя­ва и в града при построяването на туристическия дом „Никола Габърски” на хълма Капинчо. Изцяло със средства от самооблагането се из­вършват архитектурно-строителните работи на сградата, а за благоустро­яването на района й троянските ту­ристи дават повече от 1000 трудо­дни - едно завидно участие, продъл­жение на създадените вече традиции. Изграждането на материалната база за туризъм и почивка на троянци и за гостите на Троян от страна­та и чужбина се превърна в от­говорна задача не само на туристи­ческото дружество в града, но и на ГНС и цялата общественост. За това на специална сесия на съвета се прие широка програма за бъдещето на туризма. Той ще навлезе все по­вече и повече в бита на троянци. През следващите 10-15 години ще ее създаде богата материална база за туризъм и почивка. Край града ще се изгради голям парков и ку­рортен комплекс с всичко необходи­мо за истинска почивка сред приро­дата, а за посетителите туристи - етнографски комплекс, свързан с развитието на народните занаяти. Ще бъде завършено цялостното изграж­дане на високопланинския туристи­чески комплекс, който ще разполага наред с легловата база и с необходи­мата мрежа от заведения за хране­не и търговия, спортни съоръжения, ски-лифтове. Ще се разшири турис­тическата база „Амбарица”, туристи­ческият комплекс на Бъзов дял. Ще се построи новата хижа „Чучул”, както и хижа под Ботев връх над 1800 м.н.р. 

Ориентирането

Изминаха 18 години от старта на троянските ориентировчици в Плевен. На първото окръжно първенст­во пионерите на ориентирането в Троян - Димитър Иванов, Минко Чолаков, Манол Йорданов, Марин Лазаров, Лалю Шабанов, д-р А. Пет­ков, Величка Калинска и Невена Цан­кова спечелват първата победа на троянци в тази дисциплина. Първи старт - първа победа! А след това - старт след старт, успехи след успе­хи, за да се утвърди този спорт, като любим на троянската младеж, да по­лучи своето обществено признание в Троян.

Осемнадесет години оставят след себе си богата история, утвърж­дават Троян като център на ориен­тирането в България. И тази история е свързана неразривно с имената на десетки деятели, състезатели, съдии, които са отдали част от живота си за развитието на своя любим спорт. Няколко поколения състезатели за­писаха имената си с златни, сребър­ни и бронзови букви на страниците на тези летопис. Създадоха се тра­диции, а успехите се предаваха като щафета от родителите на децата им. Ветеранът на ориентирането в Троян Минко Чолаков възпита най-добрата състезателка сред девойките на България за 1972 г. - Ди­митрина Чолакова. М. с. Марин Кън­чев предаде щафетата на сина си Пламен Кънчев - една от надеж­дите на българското ориентиране. Първият участник от Троян в националния отбор на България - Иван Камачаров днес се гордее с успехите на синовете си Владимир и Илиян. А спортните постижения на Васил Кънев и Минко Терзиев са вече над­минати от дъщерите им Стоянка Кънева и Силва Терзиева. Днес в Троян съществуват цели фамилии, които се занимават с ориентиране - Чолакови, Кънчеви, Камачарови, Тер­зиеви, Михайлови, Къневи, Кънчевски, Лесидренски, Маринови. Децата се учат от родителите, по-малките бра­тя от батковците, сестричките от ка­ките си. Ето къде се крие разковни­чето на успеха, ето защо тази хубава традиция се утвърждава все по-веча и повече.

Троянските деятели на ориенти­рането, подкрепени от обществеността, станаха инициатори на редица състе­зания, които по-късно прераснаха в големи състезанията по ориентиране за кулите и наградите на редакцията на в. „Ехо”. Докато през 1961 г. на старта в Троян застанаха 181 мъже и 83 жени от 42 отбора, то през 1972 г. в XIL-те по ред състезания уча­ствуваха повече от 1800 състезатели от всички възрастови групи. В Троян ежегодно се провеждат, при голям успех и участие на повече от 400 състезатели от цялата страна, състе­занията за пионери за купата на вест­ник „Троянски глас” и за среднош­колци за купата „Комсомол”. В Тро­ян се учреди и купата „Хемус” за най-трудното състезание, провеждано в България - републиканския мара­тон по ориентиране, който с всяка измината година се утвърждава и печели все повече и повече привър­женици.

Днес [1972 г.] в клуба по ориентиране „Хемус” активно спортуват и се за­нимават с ориентиране повече от 120 души - представители иа всички поколения. В клуба работят майсторите на спорта Тодор Маринов, Марин Кънчев, Елена Камбурова и Георги Михайлов. 14 състезатели са носите­ли, на 1-ви спортен разряд, 12 - на вто­ри 17 - на трети. 12 юноши и де­войки са носители на I-ви юношески разряд, 22 - на останалите юношески разряди. Само през последните три години отборите на клуба са участ­вували в 158 състезания: дружестве­ни, окръжни, републикански и меж­дународни - един изключително бо­гат спортен календар. В музея на клуба се прибавиха повече от 20 ку­пи и над 150 възпоминателни флага, а гърдите на неговите състезатели се окичиха със златни, сребърни и бронзови медали. В редовете на клу­ба се утвърдиха редица състезатели, които дават своя принос не само за издигане авторитета на този спорт в Троян, но допринасят със своето участие в представителните отбори на България за утвърждаване името и на българското ориентиране. С на­ционалния герб на гърдите се състе­заваха в чужбина Иван Камачаров, м. с. Тодор Димитров, Колю Лесидренски, м. с. Марин Кънчев, м. с. Елена Камбурова, Веска Лазарова, Христо Ангелов, Димитрина Чолакова, Теменуга Дичевска и Милен Колев. Постигнатите успехи най-вече от младото поколение състезатели са резултат на правилната учебно-методична работа в школата по ори­ентиране при дружество „Амбарица”. В нея ежегодно се обучават над 100 състезатели - юноши, девойки, пио­нери и пионерки. В школата преда­ват своя опит и знания м. с. Марин Кънчев, Минко Чолаков, Пенчо Ди­митров. Създадена е учебно-методич­на база на хълма Къпинчо с методи­чен кабинет, съблекални, салон за физическа подготовка.

През 1970 г. Димитрина Чолакова стана републикански пионерски шампион, а Иван Ненов - шампион за юноши и победител в шампионата на Комсомола. През 1972 г. Димит­рина Чолакова и Милен Колев ста­наха шампиони на ЦК на ДКМС, победители в състезанията за купите на мира и дружбата и купата на ВОСР. Възпитаниците на школата две години поред печелят купите на ЦЕТС и ЦК на Комсомола, а в сед­мицата на младежкото ориентиране станаха носители на приза за най-добре представил се български от­бор през 1970 и 1971 г. Тези успехи на юношите и девойките, възпитани­ци на спортната школа, показват, че е намерен верният път за работа с младите перспективни състезатели.

Отборите па клуб „Хемус” из­лязоха и извън рамките на вътреш­ните състезания и участвуваха през последните години и в някои между­народни състезания. През 1970 г. в гр. Вилнюс, СССР, в II международ­ни състезания за купата „Дужба” те се класираха на трето място. Това първо участие на юношите и девой­ките на Троян в голямо международ­ното състезание укрепи тяхното са­мочувствие, обогати техния състеза­телен опит. Те повториха успеха си в същите състезания през следващата година в гр. Егер, Унгария. Много голям успех постигнаха юно­шите, които спечелиха отборната по­беда в своята група, налагайки се над силните отборт на Вилнюс и Ри­га, като Иван Беломъжев се класира втори, Огнян Добриков - трети и Владимир Камачаров - пети. А пио­нерът Мирослав Господинов победи в групата на пионерите.

Успешно се представят и отбо­рите мъже и жени в състезанията за купата. „Шльосер” в ГДР през 1966 и 1967 г., за купите „Унгария” и BEAЦ. През 1970 и 1971 г. в Унгария, както и през тази година [1972 г.] в Австрия на международните състезания по слу­чай 50-годишнината от спортната организация в Бургенланд.
Постигнатите успехи от клуба по ориентиране „Хемус”, продължител на хубавите традиции на пионе­рите по ориентирането в Троян, потвърждават още един път, че спорт­ното ориентиране има много прияте­ли в нашия град. Общественото при­знание на спортното ориентиране му определя място и в развитието ни националния ни спорт.

Пещерният клуб "Стенето"

На 10 септември 1971 г. в 01 ч. след полунощ пещерняците Васил Марков-инструктор по пещерно де­ло, Трифон Саръмов-мл. ияструктор и председател на пещерния клуб при д-во „Амбарица” и Кино Райковски достигнаха рекордна у нас дълбочи­на в пещерната пропаст Райчова дупка 352 м под земята. Това е най-голямото постижение на българ­ски пещерняци.

Успехът, достигнат от чле­новете на троянския пещерен клуб е резултат на продължител на учебно-тренировачен процес, на активната работа на членовете на клуба. Някак си незабелязано остава от погледа на хората това, което вършат троянски­те пещерняци в продължение на бли­зо 10 години от създаването на клу­ба. А извършеното от тях не е мал­ко. За него заслужава да се разкаже.

За пещерно дело и пещерен туризьм в Троян се заговори през есента на 1962 г, когато до дру­жество „Амбарица” достигнаха пър­вите откъслечни съобщения за рабо­тата на спелеолозите от дружества­та „Академик”, „Планинец” и пе­щерняците от с. Чепеларе. Един ден в града пристигна и група полски спелеолози, водени от инструктора по пещерен туризъм и пещерно дело при ЦС на БТС Петър Трантеев. Той потърси помощта на туристичес­кото дружество в града за съдей­ствие на полските пещерняци при вли­зане в пещерната пропаст Птичата дупка в Стенето. Този първи контакт с полските спелеолози прави силно впечатление на неколцина младежи, конто макар и някак си от страни наблюдават експедицията на поляци­те в пещерната пропаст Птичата дупка. Поражда се в тях идеята за организиране на пещерна група и в Троян. Някак плахо пристъпват към осъществяването на тази идея. Това, което те желаеха да направят в Троян, го беше вече сторил Васил Марков от с. Черни Осъм в с. Оре­шак.

Идеята за пещерен клуб в Тро­ян беше подкрепена с ръководство­то на „Амбарица” и през зимата на 1963 г. беше организиран първият пещерен клуб в Троян с председа­тел д-р Любен Пенев - тогавашен эаместник-председател на туристичес­кото дружество, който обедини око­ло себе си десетина младежи, между които и Лалю Комитов - току що завършил курс за младши инструк­тори по пещерно дело.

Първите стъпки на пещерния клуб са плахи - главно проучване на пещерните обекти в района на с. Калейца и Коман. Липсва опит и поз­нания, въпреки голямото желание на пещерняците. А то бързо намалява и клубът остава да съществува само по книгите на дружество „Амбарица”.

През лятото на 1967 г. се поде­ма инициативата за въстановяаането на клуба от група младежи-учени­ци. Идеята им намира отзвук и млад­ши инструкторът по пещерно дело Лалю Комитов отново проявява актив­ност. Заедно с него са Стефан Вла-довски - току-що завършил курс за инструктори, Васил Балевски, Захари Богданов, Марийка Бенчева. Проник­ва се в пещерите край хижа „Васильов”, направени са първите снимки, излиза първото фото-табло. В клуба се говори вече за картиране на  съществуващите пещери в Троянския балкан. Изпращат се участници в пе­щерните експедиции, организирани от РКПДПТ. Набавят се първите съо­ръжения. А през 1968 г. се органи­зира и провежда първият курс за значката „Пещерняк”, слага се на­чало на организиран живот сред троянските пещерняци. Членовете на клуба стават повече от 20. Картират се и първите пещери в района.

Постигнатите успехи се дъл­жат преди всичко на добрата орга­низационна дейност на клуба. Ръко­водството с председател Трифон Саръмов правилно налучква пътя на успеха в клуба. Главната грижа е подготовката на пещерни кадри. Увеличават се инструкторите, броят на завършилите курса за значката „Пещерняк” нараства на повече от 30. Проучвателната работа на клуба навлиза в богатия на пещери и про­пасти карстов район на наредния парк „Стенето”. Ежегодно провикванията там се увеличават. Досега са проучени повече от 12 пещерни про­пасти, четири от които са над 100 м дълбочина.

Дъното на птичата дупка

1971 г. е година на най голям успех на пещерния клуб. Достигната бе рекордната дълбочина в пещерна пропаст в България - 352 м. Мечтата на троянските пещерняци, че и в Мал­ката яма и Райчова дупка ще бъдат открити продължения се увенча с успех, но с цената на много търсене, усилия, с цената на много труд. Голяма заслуга за това има най-вече Васил Балевски, който не жалеше сили и време винаги да търси нящо ново, да открива. Негова е заслугата за откриване продължението на Рай­чова дупка.

Данните, които съществуват, дават основание да се очаква още по-голяма дълбочина както в тази пещера, така и в останалите пещерни пропасти в Стенето.

Експедицията в Райчова дупка се състоя под шефството на вестник „Троянски глас”.

ЧЛЕНОВЕ НА ТУРИСТИЧЕСКОТО  ДРУЖЕСТВО „АМБАРИЦА” - НОСИТЕЛИ НА ОТЛИЧИЯ НА БЪЛГАРСКИЯ ТУРИСТИЧЕСКИ СЪЮЗ

ЗАСЛУЖИЛИ ДЕЯТЕЛИ НА ТУРИЗМА

НИКОЛА НАЙДЕНОВ ГАБЪРСКИ - (посмъртно) основоположник на ор­ганизираното туристическо движение в Троян 
АНДРЕЙ ДОЧЕВ ШИПКОВЕНСКИ - (посмъртно) активен туристически деятел, строител на старата хижа „Амбарица” през 1933-1935 г.
АНЧО БАЛЕВ - (посмъртно) член на ръководството на ЮТС „Амбарица” от 1939-1941 г.
ГРИГОР ЛАЛЕВ ТОПУЗОВ - председател на дружество „Амбари­ца”
Д-р ДИМИТЪР ЙОРДАНОВ СОМЛЕВ - член на бюрото на дружество „Ам­барица” и председател на комисията по туризъм 
МАРИН ИВАНОВ  ХИТРОВ - председател на клона на БТС „Козя стена” през 1935 г., член на бюрото на „Амбарица" 
МАРИН НАЙДЕНОВ СТАЕВСКИ - активен туристически деятел
МИНКО ИЛИЕВ ЧОЛАКОВ - член на бюрото на „Амбарица”, пред­седател на отряда на ПКСС
МИРЧО ХРИСТОВ ДОБРЕВ - секретар на „Амбарица"
МИЧО БАЛЕВ БАЛЕВ - председател на строителния коми­тет за построяването на новата хи­жа „Амбарица" 
ХРИСТО ПЕНЧЕВ АТАНАСОВ - председател на   „Амбарица” 1959-1961 г., 1963-1965 г.

ВАСИЛ ДИМЧЕВ ВАСИЛЕВ - активен турситически деятел, бивш председател на клона на ЮТС

ВАСИЛ ПЕТКОВ МАРКОВ - активен деятел на пещерния туризъм, инструктор по пещерен туризъм, достигнал рекордната пещера (пропаст) в България - Райчова дупка - 325 м.

ВЕЛИЧКА ВЛАСЕВА КАЛИНСКА - активен туристически деятел, републикански първенец за жени, 1960 г.

ГЕОРГИ ХРИСТОВ ПОПОВ - един от учредителите на "Природа"

ГЕЧО ХРИСТОВ МИЧКОВСКИ - управител на хижа "Амбарица", заслужил хижар

ГРИГОР ЛАЛЕВ ТОПУЗОВ - председател на дружество "Амбарица"

Д-Р ДИМИТЪР ЙОРДАНОВ СОМЛЕВ - председател на комисията по туризъм

ИЛИЯ МИНКОВ ХИТРОВ - активен турситически деятел

ИНЖ. ИВАН ТОДОРОВ ЙОНКОВ - председател на хижния съвет

ЙОНКА МИЧЕВА АНГЕЛОВА - активен турситически деятел

Д-Р ЛЮБЕН ГЕОРГИЕВ ПЕНЕВ - дългогодишен зам.-председател на "Амбарица"

МАРИН ИЛИЕВ КЪНЧЕВ - майстор на спорта по орентиране

МАРИН НАЙДЕНОВ СТАЕВСКИ - активен турстически деятел, зам.-председател на "Амбарица"   

МИРЧО ХРИСТОВ ДОБРЕВ - секретар на "Амбарица"

МИЧО НИКОЛОВ ДУМАНОВ - бивш председател на клона на ЮТС "Амбарица"

НАЙДЕН КАЛЕВ КЕРЕШКИ - активен турстически деятел, член на хижния съвет

НИКОЛА ИВАНОВ ПЕНОВСКИ - КАРА КОЛЮ - бивш домакин на хижа "Амбарица" (старата) от 1935 до 1960 г.

Д-Р ПЕТЪР ИВАНОВ ПАЧЕВ - председател на Съвета на ветераните туристи  

ПЕНЧО ДИМИТРОВ ИВАНОВ - директор на школата по ориентиране

СТЕФАН МИНКОВ ДАЧЕВ - председател на комисията по ПА

ТОДОР ИЛИЕВ ДИМИТРОВ - майстор на спорта по ориентиране, председател на клуб "Хемус"

ТОНЧО ПЕТКОВ СТАЕВСКИ - (посмъртно) поет-партизанин, председател на клона на ЮТС през 1941-42 г.

ХРИСТО ПЕНЧЕВ АТАНАСОВ - бивш председател на "Амбарица"

ХРИСТО ЦВЕТКОВ ТАСЛАКОВ - бивш секретар на клона на ЮТС "Амбарица" през 1915 г.